Чувствали ли сте се някога безсилен. Сигурен съм, че да. Чувството е неприятно.
Когато видиш,че животът мачка познат човек и нищо не можеш да направиш, боли. Е животът е несправедлив. Днес ще смачка един утре друг. Някой ден ще дойде и твоят ред. Такъм е животът, но трябва да го живеем. Друг няма да имаме.
Само, че днес изпитвам и гняв. Рядко ми се случва, но днес е такъв ден. Сигурно ще го излея върху себе си, заради своята безпомощност. Не зная.
Ако прогоним тази мисъл, че някога животът ще ни смачка, ако превърнем себе си в безжалостно към всичките несправедливости бодилче, макар и малки, макар едва забележими от пръстта на пътя, за миг ще предизвикаме внимание, за миг бихме могли да сме полезни… малко… в името на пътя и на живота в него…
Приеми го по-философски, каквото и да значи това!
Толкова често се чувствам безсилна и гневна от това, но ако насреща си имаш хора с нисък манталитет, не можеш лесно да промениш нещата!
Случвало ми се е, разбирасе, само, че при мен “животът” обикновенно е имал имена, , като на моменти и моето
Животът е просто един период, ние сме тези, които мачкаме
Ако това може да те успокои, най-безсилна съм се чувствала в 15 годишното си упорство да излекувам дъщеря си, напук на цялата медицина. Не успях. Но правя всичко по силите си, да се чувства възможно най-добре. Нормално е да изпитваш чувство за вина, докато търсиш пътя. Но трябва да го намериш. За да съхраниш себе си и да помагаш.
Тъжно
” С живота сме в разпра…”
Важното е да не се примириш. Дори и да не се в състояние да се бориш, той винаги дава втори шанс и трябва да си постоянно нащрек за да не го пропуснеш.
да не сИ
