Вчера пропуснах да пиша. Петък вечер е време за разтоварване и планове за почивните дни.
Днес пък цял ден вали. Мързеливо време, което ми напомня зимата. Само печката я няма, за да е картината пълна. Опитах се да почета, но не върви.
Само преди седмица мечтаех жегата да свърши. Банално е , но пак си спомням за думите: Внимавай, какво си пожелаваш!
Днес цял ден ми се върти една песен от “Оркестър без име”. Може би от времето, може би от настроението, може би…
Like this:
One blogger likes this post.
