Намират хиляди начини да се оправдаят, вместо да спестят и време и нерви, на себе си и на другите. И аз го права понякога, а после се чудя. Предполагам, че причината е, че когато го правим, сме гузни от нещо. Дали към другите, или към себе си, няма значение.

Не бях писал тук от три дни. Насъбраха се други задачи, а и все пък основната цел на този блог, беше да опозная, тази платформа. За съжаление, безплатната версия на WP е жестоко орязана и няма да науча много повече.

От друга страна, този  начин на писане и споделяне ми харесва. Колебая се, дали да не го продължа в основният си блог.

Ден сле ден. Не всеки ден разбира се. Не всеки ден има нещо, което искам да споделя. Не всеки ден имам и време.

Не зная. Бъдещето ще покаже.

Винаги има едно „но“.

Не зная защо се сетих, за нещо гледано по телевизията. Учени, бяха сложили електроди в мозъците на опитни мишки.  Поставяха им задачи и когато реагираха правилно ги награждаваха със стимулиране на центърът на удоволствието, а при грешка ги наказваха с токов удар. Доколкото зная, тези опити се правят и днес, не само с мишки. Жестоки са и според мен са лишени от смисъл, защото в един момент опитните същества, не се интересуват от верният отговор. Страхът от болката блокира съзнанието им и единственото, което ги интересува, е какво искат извършващите експеримента.

Замислих се, че хората също често сме подложени на подобни експерименти. Без електроди в мозъкът, на света има толкова начини, да се причини болка.

Това не са мисли за петък вечер. Донякъде ме разсейват само, приготвилите се да цъфнат за последно тази година кактуси, но снимките от тях утре.

Едните си живеят още в някакво измислено минало, където всичко е розово. Оплакват се от настоящето, а не правят нищо, за да го променят.

Другите двадесет години, след началото на промените, всеки ден си намират извинение и виновник, че също не правят нищо.

Най-много хора, просто се борят за оцеляване, но също не правят нищо, за да променят нещата. Те също си имат дежурни виновници и причини.

В една къща, в която никой не пипва нищо, а всички искат да ядат, ядене няма. Рано или късно в нея не остават дори и мишките.

Нищо сериозно, но объркваха цялата верига и водеха до нови грешки и проблеми. Донякъде причината е в организацията. Преди време имаше един израз за процесите и машините.

За да оцелее, всяко нещо трябва да се проектира с възможно най-голям процент „дуракоустойчивост“. За съжаление, човешкият гений в областта на грешките е безкрайна величина. Виждал такива дори на места, където е теоретично невъзможна човешката намеса .

При целият ни опит и технологичен напредък, винаги във веригата ще има едно слабо звено, наречено човек

Преди час видях, в съседният двор котарак припичащ се на слънцето и си помислих, че и аз съм като него. Поне днес.

Познавам го отдавна. Не е домашен любимец, а скита от място на място и сам се грижи за себе си. Едно от любимите му места е градината на съседите. Цяло лято всеки следобед прекарваше, излегнал се в тревата.  Почти не помръдваше, докато слънцето не започнеше бързо да се спуска към залеза си. Идва от години и дори през времето, когато съседите имаха куче. Знаеше, че е вързано, а лаят му не му правеше впечатление.

Днес е сменил място. Сигурно земята е вече студена и е избрал място на завет на ламариненият покрив на гаража. Свит на топка поема всяка частица топлина и става още по-ленив.

Снимах го, но е далеч и това ми напомни, че съм се зарекъл да си купя приличен фотоапарат. Няма да конкурирам,  професионалистите, но ми е интересно и понякога е хубаво да запазиш мига.

Един от въпросите беше за коментарите и това, което бях чувал за многото спам при тази платформа. Затова и промених първоначалното си мнение да атвора напълно коментарите. В Blogger за около две години, съм имал само три случая. Заблудени от някой „специалист“ по SEO, търговски сайтове си губеха времето да оставят линкове под коментарите. Чул съм и за още две атаки, но като цяло, това явление е непознато.

Тук има специална защита и днес направих равносметка. За около месец 4 спам коментара. Много е и се запитах за причините. Имам някои съмнения, че точно защитата от спам, привлича ботовете. Ще засека още месец, а после мисля да я махна, ако успея и да видя дали има разлика.

Днес пък цял ден вали. Мързеливо време, което ми напомня зимата. Само печката я няма, за да е картината пълна. Опитах се да почета, но не върви.

Само преди седмица мечтаех жегата да свърши. Банално е , но пак си спомням за думите: Внимавай, какво си пожелаваш!

Днес цял ден ми се върти една песен от „Оркестър без име“.  Може би от времето, може би от настроението, може би…

Малки блестящи звезди изпъстрили тревата. Красиво е, но не всяка красота носи живот. Тази е ледена и убива.

Спомних си преди години, когато бяхме на практика в Химко.  Тогава бяхме млади и изкарахме безгрижен месец. Дори почти непрекъснатата липса на вода в чешмите, приемахме с шеги.

Тогава за първи път видях на живо течен кислород. Красиво е с прекрасен нежен син цвят. Иска ти се да протегнеш ръка и да го докоснеш.

Тогава един от работещите потопи едно цвете в течността. Не помня, какво беше, но когато го извади  приличаше на изваяно бижу. След това леко го докосна до стената и то изчезна. Разпръсна се на милиони малки, невидими прашинки.

Знаехме, че ще стане така, но когато го видяхме замлъкнахме за миг. Смъртоносна синя красота.

Днес се сетих за нея, докато гледах първата слана покрила тревата.  Красота, която убива.

Преди малко извадих и по-топли дрехи. Очевидно е време. Есента идва с първите пожълтели листа и студеният вятър.

Не го обичам. Обичам спокойствието на есента, но вятърът сякаш не е част от нея.  Втурва се, прониква навсякъде и разпръсва килимите от паднали листа. Един неканен и нежелан гост.

Чакаше ме и добра новина. В последните години свикнахме с това, че добрите новини са рядкост. Често дори забравяме, че ги има.

Е, днес имах добра новина. След отпуската ме чакаше заповед с прилично увеличение на заплатата. Определено заслугата не е на правителството . На фона на това,което гледам наоколо това е добра новина. Добра за мен, но виждаме ли добрите новини за другите?

Днес има и такава добра новина. Един човек, към чиято болка бяхме съпричастни от доста време, днес се завърна напълно здрав. Днес е нейното Пробуждане и ново начало.

Значи все пак има добри новини. Само трябва да ги видим и да можем да им се радваме. И за тези, които ни засягат и за тези, които засягат другите хора.

Добре, че времето е прохладно. Прилича на есен, но зная, че е още рано.Има време, но дотогава ще има още много дни с хубаво време. Винаги ще има такива дни.

Иначе заглавието е от песента. Няма нищо общо с настроението ми, или времето навън. Просто хубава песен.

От утре пак съм на работа. Пак ще поглеждам часовникът и ще гоня часовете, но няма друг начин. Поне до следващата почивка.

Денят мина бързо, но в цялото разнообразие, темата на един разговор преди дни си намираше пролуки, да се включи. Гледах забързаните хора, по улиците, които дори жегата не спираше. Все едно участници в някакво състезание.

Това май е дълбоко вкоренено в човешката генетика. Още от първите си стъпки на земята, във всяко свое действие, човекът прави някакви класации, степенуване, състезание. Състезание, просто за самото състезание. Важното е участието .

Дори да не искаш, си включен и ти .

Има само едно нещо, което е по-смешно и безмислено. Стремежът към даване и присвояване на титли. Спомням си, един от старите си директори, който упорито държеше да се добавя пред името му инж.. Нямаше право, но никой не смееше да му го каже, а външните хора се смееха.

В днешно време други са титлите, които се котират. Крал, Кралица, Цар… Някои сами се наричат така:)

Защо е тази суета? Може би защото, титлите са нещо, което е доживотно и не търпят критика. Титулуваните могат да си позволят всичко, дори сами да са си дали титлите. Поне на теория…

Сетих се обаче, за една песен провокирана от друг разговор. Подходяща е за почивните дни, а е и по темата. Леки и спокойни почивни дни!

Тъкмо мислех, че ще приключа денят с добро настроение, когато звънна телефонът. Утре пак съм на работа, а не е честно. Уж „само за малко“, но това малко не включва, че имам час път.

Иначе, наистина е за нещо дребно, което можеше да се свърши и другата седмица, или от друг човек.

Сега се чудя, на кого да се сърдя. На съдбата, или на моята разсеяност, защото се бях зарекъл да изключа телефона, но съм забравил .

Днес текстът е за Завистта.

Понякога си мисля, че и аз завиждам. Както казват – благородно, но пак не е хубаво. Например завиждам на хората с деца, защото аз нямам.

Само,че от текста разбрах друго. За разлика от останалите човешки грехове, завистта не търси лична изгода. Търси вреда за другите.

Оказа се, че съм се притеснявал напразно .

Днес ми е и тъжно, защото чувствам, че приятел има нужда от помощ, а не зная как да му помогна.

Две настроения в един ден, но май второто надделява. Защо винаги, става така?