Оправданията

Днес се замислих, защо хората, когато не могат, или не искат нещо, рядко си признават. По-често търсят оправдание или причини извън тях.

Намират хиляди начини да се оправдаят, вместо да спестят и време и нерви, на себе си и на другите. И аз го права понякога, а после се чудя. Предполагам, че причината е, че когато го правим, сме гузни от нещо. Дали към другите, или към себе си, няма значение.

Не бях писал тук от три дни. Насъбраха се други задачи, а и все пък основната цел на този блог, беше да опозная, тази платформа. За съжаление, безплатната версия на WP е жестоко орязана и няма да науча много повече.

От друга страна, този  начин на писане и споделяне ми харесва. Колебая се, дали да не го продължа в основният си блог.

Ден сле ден. Не всеки ден разбира се. Не всеки ден има нещо, което искам да споделя. Не всеки ден имам и време.

Не зная. Бъдещето ще покаже.

Реклама
Публикувано в празни мисли | С етикет , | 4 коментара

Опитни мишки

Днес денят беше спокоен и лек, но …

Винаги има едно „но“.

Не зная защо се сетих, за нещо гледано по телевизията. Учени, бяха сложили електроди в мозъците на опитни мишки.  Поставяха им задачи и когато реагираха правилно ги награждаваха със стимулиране на центърът на удоволствието, а при грешка ги наказваха с токов удар. Доколкото зная, тези опити се правят и днес, не само с мишки. Жестоки са и според мен са лишени от смисъл, защото в един момент опитните същества, не се интересуват от верният отговор. Страхът от болката блокира съзнанието им и единственото, което ги интересува, е какво искат извършващите експеримента.

Замислих се, че хората също често сме подложени на подобни експерименти. Без електроди в мозъкът, на света има толкова начини, да се причини болка.

Това не са мисли за петък вечер. Донякъде ме разсейват само, приготвилите се да цъфнат за последно тази година кактуси, но снимките от тях утре.

Публикувано в празни мисли | С етикет | Коментарите са изключени за Опитни мишки