Оправданията

Днес се замислих, защо хората, когато не могат, или не искат нещо, рядко си признават. По-често търсят оправдание или причини извън тях.

Намират хиляди начини да се оправдаят, вместо да спестят и време и нерви, на себе си и на другите. И аз го права понякога, а после се чудя. Предполагам, че причината е, че когато го правим, сме гузни от нещо. Дали към другите, или към себе си, няма значение.

Не бях писал тук от три дни. Насъбраха се други задачи, а и все пък основната цел на този блог, беше да опозная, тази платформа. За съжаление, безплатната версия на WP е жестоко орязана и няма да науча много повече.

От друга страна, този  начин на писане и споделяне ми харесва. Колебая се, дали да не го продължа в основният си блог.

Ден сле ден. Не всеки ден разбира се. Не всеки ден има нещо, което искам да споделя. Не всеки ден имам и време.

Не зная. Бъдещето ще покаже.

Posted in празни мисли | Tagged , | 4 коментара

Опитни мишки

Днес денят беше спокоен и лек, но …

Винаги има едно „но“.

Не зная защо се сетих, за нещо гледано по телевизията. Учени, бяха сложили електроди в мозъците на опитни мишки.  Поставяха им задачи и когато реагираха правилно ги награждаваха със стимулиране на центърът на удоволствието, а при грешка ги наказваха с токов удар. Доколкото зная, тези опити се правят и днес, не само с мишки. Жестоки са и според мен са лишени от смисъл, защото в един момент опитните същества, не се интересуват от верният отговор. Страхът от болката блокира съзнанието им и единственото, което ги интересува, е какво искат извършващите експеримента.

Замислих се, че хората също често сме подложени на подобни експерименти. Без електроди в мозъкът, на света има толкова начини, да се причини болка.

Това не са мисли за петък вечер. Донякъде ме разсейват само, приготвилите се да цъфнат за последно тази година кактуси, но снимките от тях утре.

Posted in празни мисли | Tagged

9 септември

Днес до обяд не се бях сетил, че днес е 9 септември. След това минах набързо през нета и писаниците ме подсетиха. За разлика от друга година, бяха по малко, но все едни и същи предъвквани неща.

Едните си живеят още в някакво измислено минало, където всичко е розово. Оплакват се от настоящето, а не правят нищо, за да го променят.

Другите двадесет години, след началото на промените, всеки ден си намират извинение и виновник, че също не правят нищо.

Най-много хора, просто се борят за оцеляване, но също не правят нищо, за да променят нещата. Те също си имат дежурни виновници и причини.

В една къща, в която никой не пипва нищо, а всички искат да ядат, ядене няма. Рано или късно в нея не остават дори и мишките.

Posted in празни мисли | Tagged | 3 коментара

След празника

Днес денят мина бавно и беше изпълнен с напрежение. Отпуснати след почивните дни, в работата всички бяхме разсеяни и правехме грешка след грешка.

Нищо сериозно, но объркваха цялата верига и водеха до нови грешки и проблеми. Донякъде причината е в организацията. Преди време имаше един израз за процесите и машините.

За да оцелее, всяко нещо трябва да се проектира с възможно най-голям процент „дуракоустойчивост“. За съжаление, човешкият гений в областта на грешките е безкрайна величина. Виждал такива дори на места, където е теоретично невъзможна човешката намеса 😦 .

При целият ни опит и технологичен напредък, винаги във веригата ще има едно слабо звено, наречено човек 🙂

Posted in ежедневие | Tagged ,

Котарак на припек

Днес цял ден не свърших нищо. Е,  пазарувах, разходих се и се порадвах на времето и хората, а дребните неща в къщи не ги броя, но всичко правех лениво.

Преди час видях, в съседният двор котарак припичащ се на слънцето и си помислих, че и аз съм като него. Поне днес.

Познавам го отдавна. Не е домашен любимец, а скита от място на място и сам се грижи за себе си. Едно от любимите му места е градината на съседите. Цяло лято всеки следобед прекарваше, излегнал се в тревата.  Почти не помръдваше, докато слънцето не започнеше бързо да се спуска към залеза си. Идва от години и дори през времето, когато съседите имаха куче. Знаеше, че е вързано, а лаят му не му правеше впечатление.

Днес е сменил място. Сигурно земята е вече студена и е избрал място на завет на ламариненият покрив на гаража. Свит на топка поема всяка частица топлина и става още по-ленив.

Снимах го, но е далеч и това ми напомни, че съм се зарекъл да си купя приличен фотоапарат. Няма да конкурирам,  професионалистите, но ми е интересно и понякога е хубаво да запазиш мига.

Posted in ежедневие | Tagged | има 1 коментар

Малко наблюдения

Този блог започнах, за да проверя възможностите на WP, които не познавах. След това се превърна в дневник, но не съм забравил и още тествам, някои неща.

Един от въпросите беше за коментарите и това, което бях чувал за многото спам при тази платформа. Затова и промених първоначалното си мнение да атвора напълно коментарите. В Blogger за около две години, съм имал само три случая. Заблудени от някой „специалист“ по SEO, търговски сайтове си губеха времето да оставят линкове под коментарите. Чул съм и за още две атаки, но като цяло, това явление е непознато.

Тук има специална защита и днес направих равносметка. За около месец 4 спам коментара. Много е и се запитах за причините. Имам някои съмнения, че точно защитата от спам, привлича ботовете. Ще засека още месец, а после мисля да я махна, ако успея и да видя дали има разлика.

Posted in коментари | Tagged | 5 коментара

Мързеливо време

Вчера пропуснах да пиша. Петък вечер е време за разтоварване и планове за почивните дни.

Днес пък цял ден вали. Мързеливо време, което ми напомня зимата. Само печката я няма, за да е картината пълна. Опитах се да почета, но не върви.

Само преди седмица мечтаех жегата да свърши. Банално е , но пак си спомням за думите: Внимавай, какво си пожелаваш!

Днес цял ден ми се върти една песен от „Оркестър без име“.  Може би от времето, може би от настроението, може би…

Posted in общи приказки | Tagged