Петък вечер

Преди години, в петък едва дочаквах краят на работният ден. Минавах през къщи набързо и  се втурвах навън, сякаш седмичната умора не съществуваше. Понякога дори не минаваш през къщи, а се прибирах едва в малките часове на съботата.

Днес краката ми ме водят право в къщи. Нямам желание да се втурна навън. Не е от умората, но петък вечер отделям за единственото напълно свободно време.

Без планове, без напрежение. Единственото време от седмицата, когато наистина почивам.

Advertisements
Публикувано на ежедневие и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.