За писането

Днес пак си спомних, че през седмицата Таня Джекова изтри своя блог. Блогът беше над четири години.

Не зная причината за да го направи. Може би е решила,че не си струва, или пък има по-важни неща в ежедневието си.

Замислих се, дали аз бих изтрил своят блог. Не става въпрос за този, а за Нямам идея. Вече съм го трил веднъж, но не зная дали сега ще мога да го направя. По-скоро, ако дойде ден, когато повече не ми се пише, сигурно няма да мога. Той е станал част от мен.

Замислих се и за още нещо. Какво ще стане, ако вече не мога да пиша или нямам какво да кажа. Днес видях подобен случай в блог, който престанах да чета отдавна.

Дали и аз ще почна да препредавам новините, или пък ще охкам и ахкам, просто за да има нещо в блога? Дали и аз ще демонстрирам мислене, за да скрия,че нищо не мисля?

Сигурно не. Просто ще спра да пиша, но не и да чета. Най-лошото е да пишеш, само и само за идеята,че някой те чете. Какво ли не прави обаче, човешката суета 😦

Advertisements
Публикувано на празни мисли и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to За писането

  1. Хриси каза:

    Човек споделя чрез блога си емоции – хубави или не, но емоции. Неща извън теб, мисли на глас. Фактът, че са споделени с други в публичното пространство, не прави блога по-ценен за притежателя им. Аз често съм се замисляла да изтрия Епистоларности, защото съм убедена, че освен за мен, той не е цЕнен за никого. Дори, щом мога без него, не е толкова ценЕн и от мен.
    При това е нещо, което винаги можеш да започнеш отново, ако изпиташ необходимост да го правиш. 🙂
    Вярно, може би ще липсва на хората, на които им е било приятно да те четат – но контактите с тях не прекъсват с изтриването на блога, така че нищо не се губи 🙂

  2. frog каза:

    И аз се замислих тези дни, покрай изчезването на Лана. 😕

    Не бих го направила. Даже и да нямам какво повече да кажа, не виждам причина да затривам казаното до сега. Все едно да се отрека от него.

  3. Кръстю каза:

    Таня Джекова беше първият човек, с който споделих въпроси и мнения по блоговете, още ноември 2008, когато открих ония, другият блог .Зная, ч
    е много държеше и поддържаше блога си на ниво .Ако си забелязал, тя спомена в един от последните си постове уж така между другото, че е скъсала и с работата си. Предполагам, че при нея това е едно реално продължение на решението да внесе рязка промяна в живота си нацяло. Зная, че не е хубаво да коментираме човек като го но няма, но на мен ми липсва, четях всичко ,което пишеше, а тя умееше да описва увлекателно дори дребни, злободневни случки.
    Освен това съм почти 100/100 сигурен, че тя следи блоговете ни , дори и тоя така, че не чувствам вина, че говоря зад гърба и .И ми се струва ,че пак ще си открие блог(ако не го е направила вече) и вероятно ще я позная по стила.
    Освен, че четиригодишен навик не се изоставя хей, така, в нея имаше и нещо като графомания 🙂
    А теб не те зная, не си малък, приказките ти се радват на голям интерес и ще лишиш много хора от едно отлично сутрешно, ежедневно четиво. Не те съветвам нищо, не си малък…

  4. awordsaid каза:

    Случайно попаднах на тези коментари по мой адрес. Радвам се, че има такива отзиви 🙂

    Причината да закрия блога беше много лична и затова не можех да я оглася. Но графоманията ме гони и дори си направих нов акаунт във wp. Ама там още нищо няма.

  5. kriztt каза:

    Радвам се, че се обади!

Коментари са забранени.