Психика и тяло

Седмицата започва значително по-леко, отколкото очаквах. Нещата засега се подреждат във времето и вървят добре. Може би причината е в това, че се подготвях за прекомерно тежка работа.

Това е като да се засилиш, за да прескочиш пропаст широка 4-5 метра, а всъщност тя да е само метър. Прескачаш я леко и се чудиш, защо те е било толкова страх.

Има обаче и друг момент. Когато психиката очаква и подготвя тялото за тежко натоварване, а то липсва понякога е опасно.

Като ученик спортувах активно, но ми липсваше маса и се хванах с щангите. Имаше полза и влязох в отлична форма, докато един ден подготвяйки се за върхова тежест, не видях, че щангата е разтоварена. Изхвърча до небесата, но болка проряза гърдите ми. Три месеца лекувах скъсани влакна на гръден мускул.

От тогава зная,че за всяко нещо трябва да вложиш, толкова усилие, колкото е необходимо. Повече или по-малко е опасно.

Advertisements
Публикувано на празни мисли и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Психика и тяло

  1. Кръстю каза:

    Така е. И аз съм го забелязал, но е интересно, че често го забравям 🙂

  2. emo каза:

    За това не вдигам тежко и срещу огледало не ръкомахам…какво да се прави – опит :)))

Коментари са забранени.