Аз

Не зная защо, но днес цял ден ми се върти в главата думичката аз. Тази която пишем с малко „а“, но произнасяме с голямо.

Казват, че АЗ-ът е в основата на развитието и напредъкът. Главен двигател на общество, в което личната инициатива и предприемчивост, би трябвало да се ценят. Може би някога е било така, но днес АЗ-ът се е изродил в чиста проба егоизъм и безочие.

Той кара хора, да тъпчат други хора, той кара дори в малките нормални радости да се търси изгода. Ползата преди всичко. Мозъкът се превръща в сметачна машинка, която пресмята загубите и печалбите.

Моето мнение, моите чувства, моите мисли…. Другите да вървят по дяволите!

Сетих се, че съм започнал пост АЗ и НИЕ. Всъщност написан е в главата ми, но трябва да го запиша, иначе няма да можете да го прочетете и вие 🙂 .

Дано намеря време другата седмица. Днес не. Днес е ден за моето малко аз 🙂 .

Advertisements
Публикувано на ежедневие и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Аз

  1. Ondine каза:

    Аз съм си най-мил! ;)Хубава неделя!:)

  2. frog каза:

    Мдаааа. От всичко на света най-много обичам мене си. :mrgreen:

  3. Dani каза:

    Винаги ще има „аз“
    Но си мисля, че без „ние“ не можем 🙂
    Хубава нова седмица!

  4. Svetla каза:

    Мисля, че знаеш защо 🙂
    Не винаги Аз изключва Другите. По някога Аз е мястото му сред Другите (идва от „друг“ – приятел).

  5. emo каза:

    А не беше така. Мисленето се промени

Коментари са забранени.