Всяка прилика

От понеделник вече съм в отпуск. Сигурно ще е с прекъсване и досаждане, но все е нещо.

Днес обаче умът ми е ангажиран с друго. Напоследък, по каквато и тема да започна да пиша, накрая излиза приказка. Може би причината е, че изтеглих злободневните теми в Защо?. Чудя се дали не е грешка, но времето ще покаже.

Повечето приказки наистина са провокирани от нещо видяно, което ми е направило впечатление. Не конкретна случка, а по-скоро натрупване, което когато му дойде времето, се излива навън. Просто трябва да имам време и настроение да го запиша.

Забелязал съм и нещо друго. Хората възприемат по-лесно нещо, когато им се разкаже приказка. Могат да махнат с ръка и да се засмеят, или пък на го подминат, но се замислят. Понякога дори се припознават  в някой от героите. Аз също се припознавам, а зная че не е вярно.

Не е вярно, но пък, ако наистина приличам на някой от героите? В приказките всичко е възможно. Няма нужда да пишеш: Всяка прилика с лица и събития е случайна.

Приказката не е критика и сатира. Приказката е настроение и повод за размисъл, а не нравоучение. Приказката е приятелска ръка протегната към умът ни.

Сега разбирате ли, защо всичко, което започна се превръща в приказка?

Аз все още не съм 🙂 .

Advertisements
Публикувано на празни мисли и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Всяка прилика

  1. Dani каза:

    Хубава почивка, Владо, с много поводи за усмивка 🙂
    А написаното ми харесва 🙂
    Тя всяка приказка те кара да мислиш!

  2. Кръстю каза:

    Мисля, че усещам, но не мога да го обясня, същото е като картинките като чувство 🙂

Коментари са забранени.