Празник

Вчера видях човек в небето. Парашутист с онези новите красиви многоцветни парашути. Зачудих се, но се сетих, че утре е празникът на града.

От няколко години патрон е  Св. свщмчк Симеон Самоковски. Когато преди години кметът обяви новият празник, дори старите хора не бяха чували за такъв светец. Попитаха свещениците, но повечето от тях също бяха изненадани. Тогава излезе виц, че от цялата година само в този ден, кметът нямал повод за пиене. Услужливите общинари,  дълго ровили и накрая намерили и патрон.

Всъщност градът си имаше летни празници. И сега се празнуват. поводът е нещо, с което наистина можем да се гордеем – Чакър Войвода. Чакъровите празници се празнуваха от години в местност извън града и хората ги обичаха.

Днес обаче си имаме официален празник. На площада се пускат високоговорителите. Кметът се показва в цялото си величие, а обикновено след него пее Николина Чакардъкова. Хубаво пее, но някак ме мога да приема този празник. Накрая заря и всичко свършва.

Хората го харесват, но това ли е празник?

Днес, когато бях навън ми се случи нещо, което пак ме накара да се усмихна. може би това беше по-голям празник за мен от утрешният.

Advertisements
Публикувано на празни мисли и тагнато. Запазване в отметки на връзката.