Загубен ден

Днес денят ми мина неусетно. Така и не разбрах кога и как. Просто съм в такова настроение, че не ми се прави нищо смислено.

Защо всичко, което правим трябва да има някакъв смисъл? Правим планове, поставяме си задачи и мислим, че правим важни неща.

Ако се замислим, ще трябва да признаем, че повечето ни време минава за рутинни неща. Останалото за неща, полезни  и интересуващи само за нас.

Колко хора наистина правят нещо полезно, което оставя следа. Следи остават само нещата, които са полезни и важни за други хора. Колко хора правят нещо за другите? Колко време отделят за това?

Малко са и времето е малко.

Advertisements
Публикувано на празни мисли и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Загубен ден

  1. Ваня каза:

    И почивката има смисъл. 🙂

  2. Хриси каза:

    Никой ден не е загубен, ако си изпитал дори мъничко удовлетворение от нещата, които правиш или не правиш. Пък и смисълът е там, където го виждаш ;))

  3. Dani каза:

    Аз не мисля, че денят ти е загубен 🙂
    Нали си в отпуск и трябва да направиш нещо за себе си!
    А е много спорно дали само когато правиш нещо за другите, остава нещо след теб 🙂
    Приятна почивка така както я чувстваш!

Коментари са забранени.