Класации

Вчера не писах тук. Бях зает, или просто не ми се пишеше. Не е нещо важно. Има по-важни неща и те са с предимство.

Денят мина бързо, но в цялото разнообразие, темата на един разговор преди дни си намираше пролуки, да се включи. Гледах забързаните хора, по улиците, които дори жегата не спираше. Все едно участници в някакво състезание.

Това май е дълбоко вкоренено в човешката генетика. Още от първите си стъпки на земята, във всяко свое действие, човекът прави някакви класации, степенуване, състезание. Състезание, просто за самото състезание. Важното е участието 🙂 .

Дори да не искаш, си включен и ти 😦 .

Има само едно нещо, което е по-смешно и безмислено. Стремежът към даване и присвояване на титли. Спомням си, един от старите си директори, който упорито държеше да се добавя пред името му инж.. Нямаше право, но никой не смееше да му го каже, а външните хора се смееха.

В днешно време други са титлите, които се котират. Крал, Кралица, Цар… Някои сами се наричат така:)

Защо е тази суета? Може би защото, титлите са нещо, което е доживотно и не търпят критика. Титулуваните могат да си позволят всичко, дори сами да са си дали титлите. Поне на теория…

Сетих се обаче, за една песен провокирана от друг разговор. Подходяща е за почивните дни, а е и по темата. Леки и спокойни почивни дни!