Първата слана

Днес видях първата слана за тази година. На път за робота бях замислен за мои си неща и я забелязах, чак когато преминах портала.

Малки блестящи звезди изпъстрили тревата. Красиво е, но не всяка красота носи живот. Тази е ледена и убива.

Спомних си преди години, когато бяхме на практика в Химко.  Тогава бяхме млади и изкарахме безгрижен месец. Дори почти непрекъснатата липса на вода в чешмите, приемахме с шеги.

Тогава за първи път видях на живо течен кислород. Красиво е с прекрасен нежен син цвят. Иска ти се да протегнеш ръка и да го докоснеш.

Тогава един от работещите потопи едно цвете в течността. Не помня, какво беше, но когато го извади  приличаше на изваяно бижу. След това леко го докосна до стената и то изчезна. Разпръсна се на милиони малки, невидими прашинки.

Знаехме, че ще стане така, но когато го видяхме замлъкнахме за миг. Смъртоносна синя красота.

Днес се сетих за нея, докато гледах първата слана покрила тревата.  Красота, която убива.

Advertisements
Публикувано на ежедневие и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Първата слана

  1. Svetla каза:

    Страхотно! Остави ме без думи, само с мисли 🙂

  2. Svetla каза:

    (оправи си часовника, с три часа е назад)

  3. hristo каза:

    kriztt ot kade si ti ? Pitam zashoto se nadqvam v moq grad da e nqmalo , az sum ot karlovo . A ako e imalo dali shte e silna tazi slana i ima li smisal da se opasqvam ot otslabvane na rekoltata 😉

Коментари са забранени.