Първата слана

Днес видях първата слана за тази година. На път за робота бях замислен за мои си неща и я забелязах, чак когато преминах портала.

Малки блестящи звезди изпъстрили тревата. Красиво е, но не всяка красота носи живот. Тази е ледена и убива.

Спомних си преди години, когато бяхме на практика в Химко.  Тогава бяхме млади и изкарахме безгрижен месец. Дори почти непрекъснатата липса на вода в чешмите, приемахме с шеги.

Тогава за първи път видях на живо течен кислород. Красиво е с прекрасен нежен син цвят. Иска ти се да протегнеш ръка и да го докоснеш.

Тогава един от работещите потопи едно цвете в течността. Не помня, какво беше, но когато го извади  приличаше на изваяно бижу. След това леко го докосна до стената и то изчезна. Разпръсна се на милиони малки, невидими прашинки.

Знаехме, че ще стане така, но когато го видяхме замлъкнахме за миг. Смъртоносна синя красота.

Днес се сетих за нея, докато гледах първата слана покрила тревата.  Красота, която убива.

Posted in ежедневие | Tagged | 3 Коментари

Вятър

Днес мисля, единствено за вятърът. Термометърът показва нормална температура, но усещането за студ, не изчезва от това.

Преди малко извадих и по-топли дрехи. Очевидно е време. Есента идва с първите пожълтели листа и студеният вятър.

Не го обичам. Обичам спокойствието на есента, но вятърът сякаш не е част от нея.  Втурва се, прониква навсякъде и разпръсва килимите от паднали листа. Един неканен и нежелан гост.

Posted in ежедневие | Tagged | има 1 коментар

Добрите новини

Днес беше първият ми работен ден след отпуската. Мина учудващо леко и без напрежение.  Дори дъждовното време е приятно хладно.

Чакаше ме и добра новина. В последните години свикнахме с това, че добрите новини са рядкост. Често дори забравяме, че ги има.

Е, днес имах добра новина. След отпуската ме чакаше заповед с прилично увеличение на заплатата. Определено заслугата не е на правителството :). На фона на това,което гледам наоколо това е добра новина. Добра за мен, но виждаме ли добрите новини за другите?

Днес има и такава добра новина. Един човек, към чиято болка бяхме съпричастни от доста време, днес се завърна напълно здрав. Днес е нейното Пробуждане и ново начало.

Значи все пак има добри новини. Само трябва да ги видим и да можем да им се радваме. И за тези, които ни засягат и за тези, които засягат другите хора.

Posted in приятели | Tagged

Вече свърши хубавото време

Днес е последният ден от отпуската ми. Както винаги, бях оставил много неща за „по- нататък“ и днес се наложи да ги приключвам накуп.  Преди малко довърших и последната, за която си спомням. Дори успях да се подстрижа и приликата с таралеж, намаля чувствително.

Добре, че времето е прохладно. Прилича на есен, но зная, че е още рано.Има време, но дотогава ще има още много дни с хубаво време. Винаги ще има такива дни.

Иначе заглавието е от песента. Няма нищо общо с настроението ми, или времето навън. Просто хубава песен.

От утре пак съм на работа. Пак ще поглеждам часовникът и ще гоня часовете, но няма друг начин. Поне до следващата почивка.

Posted in ежедневие | Tagged ,

Класации

Вчера не писах тук. Бях зает, или просто не ми се пишеше. Не е нещо важно. Има по-важни неща и те са с предимство.

Денят мина бързо, но в цялото разнообразие, темата на един разговор преди дни си намираше пролуки, да се включи. Гледах забързаните хора, по улиците, които дори жегата не спираше. Все едно участници в някакво състезание.

Това май е дълбоко вкоренено в човешката генетика. Още от първите си стъпки на земята, във всяко свое действие, човекът прави някакви класации, степенуване, състезание. Състезание, просто за самото състезание. Важното е участието 🙂 .

Дори да не искаш, си включен и ти 😦 .

Има само едно нещо, което е по-смешно и безмислено. Стремежът към даване и присвояване на титли. Спомням си, един от старите си директори, който упорито държеше да се добавя пред името му инж.. Нямаше право, но никой не смееше да му го каже, а външните хора се смееха.

В днешно време други са титлите, които се котират. Крал, Кралица, Цар… Някои сами се наричат така:)

Защо е тази суета? Може би защото, титлите са нещо, което е доживотно и не търпят критика. Титулуваните могат да си позволят всичко, дори сами да са си дали титлите. Поне на теория…

Сетих се обаче, за една песен провокирана от друг разговор. Подходяща е за почивните дни, а е и по темата. Леки и спокойни почивни дни!

Posted in празни мисли | Tagged , | 2 Коментари

Няма нищо идеално

Светът не е идеален и всички знаем това. Понякога съдбата ни поднася спокойни хубави мигове, за да ни разсее и подлъже. В следващият миг, следва завой и ни напомня, че нищо не е идеално.

Тъкмо мислех, че ще приключа денят с добро настроение, когато звънна телефонът. Утре пак съм на работа, а не е честно. Уж „само за малко“, но това малко не включва, че имам час път.

Иначе, наистина е за нещо дребно, което можеше да се свърши и другата седмица, или от друг човек.

Сега се чудя, на кого да се сърдя. На съдбата, или на моята разсеяност, защото се бях зарекъл да изключа телефона, но съм забравил 😦 .

Posted in ежедневие | Tagged | има 1 коментар

Човешки грехове

Днес прочетох нещо, в първият блог на Кръстю. Аз съм атеист и не го крия, но в част от църковните текстове са събрани  неща, които са универсални. За всяко време и място.

Днес текстът е за Завистта.

Понякога си мисля, че и аз завиждам. Както казват – благородно, но пак не е хубаво. Например завиждам на хората с деца, защото аз нямам.

Само,че от текста разбрах друго. За разлика от останалите човешки грехове, завистта не търси лична изгода. Търси вреда за другите.

Оказа се, че съм се притеснявал напразно 🙂 .

Posted in празни мисли | Tagged , | има 1 коментар