Днес се замислих, защо хората, когато не могат, или не искат нещо, рядко си признават. По-често търсят оправдание или причини извън тях.
Намират хиляди начини да се оправдаят, вместо да спестят и време и нерви, на себе си и на другите. И аз го права понякога, а после се чудя. Предполагам, че причината е, че когато го правим, сме гузни от нещо. Дали към другите, или към себе си, няма значение.
Не бях писал тук от три дни. Насъбраха се други задачи, а и все пък основната цел на този блог, беше да опозная, тази платформа. За съжаление, безплатната версия на WP е жестоко орязана и няма да науча много повече.
От друга страна, този начин на писане и споделяне ми харесва. Колебая се, дали да не го продължа в основният си блог.
Ден сле ден. Не всеки ден разбира се. Не всеки ден има нещо, което искам да споделя. Не всеки ден имам и време.
Не зная. Бъдещето ще покаже.
Ден след ден 
Оправданието е един от онези защитни механизми, за които съм говорила, наречен Рационализация.
На мен Блогер си ми харесва повече. Пък и там е по-весело 🙂 и не толкова претенциозно.
Аз пък си мисля, че ако писането ти харесва, платформата не е толкова важна. 🙂
Ще се радвам, ако продължиш да пишеш точно по този начин – дали тук или другаде, няма значение
Блога е много приятен, ако не ти харесва платформата : ) имаш блогер.